Може ли да се представиш с няколко думи?
Казвам се Самоел Ованесян, родом от Бургас, но живея в София. Обичам да се занимавам с креативни неща в сферата на изкуството – преди дълги години взех участие в танцувалния реалити формат „Танцувай с мен“ в Шоуто на Слави, в момента съм част съм от музикална група „СИньо“, занимавал съм се няколко години с импровизационен театър, а едно от силните ми увлечения е кино-актьорското майсторство.
Профил на Самоел ТУК
Каква е твоята роля във филма?
Играя управител на магазин за поправка на мобилни телефони, който случайно попада на много интересна и важна информация. Към момента това е всичко, което мога да споделя.
Как се подготви за нея?
Тъй като ми беше дебют в киното, първоначално много сериозно наблегнах на сценария и отредените ми реплики. Имахме репетиция и с режисьора – Наско Михайлов, който постави основите на образите и съответните задачи на героите в определените сцени. След това репетирах реплики вкъщи в продължение на около месец, за да приключим с генерална репетиция отново с режисьора ден преди заснемането на сцените. Но самите снимки бяха нещо коренно различно от репетициите – доста емоционални – ново преживяване за мен.
Помогна ли ти опитът в Кино Академия за Таланти по време на снимките?
Определено. Преди това не съм имал досег до кино-актьорството, което има своите специфики в сравнение театралното изкуство. Това, че бяхме работили с Кино-Академията в продължение на повече от година ми бе доста полезно. Съветите на преподавателите в Академията са изцяло практически и имат за цел да подготвят точния психо-физически израз и емоционален подход към различни типове сцени на базата на личните усещания. За мен това е безценно.
Какво беше усещането да работиш по време на снимките с всички останали хора от екипа?
Със сигурност фактът, че познавах голяма част от хората, с които снимахме помогна да се случат нещата по-гладко. Но въпреки всичко усещането го определям с две думи: напрегнато блаженство. Когато започнахме да снимаме, веднага осъзнах колко трудна и многопластова е актьорската работа. Напрегнато е, защото изисква отдаването на всяка частица от теб до краен предел във всяка една секунда. При това, всичко трябва да изглежда естествено – както е в живота. Всяка реакция, дума, жест – да са премерени, а ти отвътре гориш. Трудно е. Но когато снимките приключат успешно, чуеш: „Иии стоп – имаме го“ и режисьорът ти каже: „Браво“ – усещаш блаженство и неописумео удовлетворение от свършената работа.
Най-готиното нещо, с което ще запомните снимките на филма?
Две неща са. Първото са много интересните способи, които режисьорът използва, за да извлече най-подходящата емоция у теб в конкретния момент. Другото е екипната работа. Това, което публиката вижда е една много малка част от цялата задекранна подготовка и дейност, която кипи тихо по време на снимки. Това, как се представя актьорът, зависи колкото от него самия, толкова и от хората, с които работи и които му помагат в това да бъде най-добрата си версия. Благодаря специално на целия екип, защото над 20 човека бяха едно цяло в този снимачен процес.
