Силвия Стефанова работи като фармацевт, интересува се от езотерика и алтернативни начини на лечение и също така изследва неограничените възможности на човешкото тяло  и постоянно предизвиква себе си за различни неща. Завършила е и магистратура по психология. Желанието й да подобри актьориските си умения я отвежда първоначално в школата на Кино академия за таланти, а в края на лятото – и на фестивала „Жреци на музите“ в Лозенец, където участва в  спектаклите-уъркшопи на Академията.

Kак се озовахте на фестивала в Лозенец?

В Лозенец  отидох с идеята  отново да се предизвикам, като  участвам в представление,  да подобря актьорските си умения, а и да опозная по- отблизо нашите преподаватели и нови хора, да съм на  непознато място.

Разкажете за работата по представленията?

Да се работи в такива кратки срокове беше трудно, дори до последно се чудех какво ще направим, дали изобщо нещо ще стане, но спокойствието на Наталия , Цвятко и Ивето ме успокояваха.

Когато свърши представлението не вярвах, че наистина успяхме за 3 дни да направим всичко! Tа ние предишния ден сглобихме всичко, все още  не знаехме текстовете, а на генералната репетиция, в деня на представлението, се питахме къде какво правим . И днес като се сещам отново ми звучи невероятно, но знам, че вече е факт. Всичко това беше възможно, според мен, благодарение на изключителните организаторски качества на Наталия Дукоа, на нейната харизма, спокойствие, увереност и опит. Никога няма да забравя думите ѝ първия ден: „ Хайде вие сте яки, ние сме яки и публиката е яка и ще стане”. Това беше много силно нахъсване, буквално закова пирона на успеха в нашите подсъзнания. Не знам дали другите разбраха, какво всъщност тя направи s тези думи, но аз разбрах: тя просто ни направи непоколебими победители.

Кое беше най-трудното, кое беше най-лесното, с какво ще запомните това участие?

Трудно ми беше да науча текста, затова всяка вечер си го повтарях и търсех логика да запомня трудните моменти, другото беше лесно и приятно, но най – много усилие ми отне да не се притеснявам от публиката. Преди да започна в Кино Aкадемията в продължение на година ходих на плейбек театър и имах две представления пред публика. Там отидох, защото ми харесва актьорската игра, да се въплъщавам в някой друг, да преживявам чужд опит, но най-вече да не се притеснявам пред публика, да не треперя и да не забравям името си. Това, че излязох първа, не забравих теста, бях спокойна, за мен е огромен напредък и съм изключително щастлива, че успях. Разбира се виждам и слабостите в изпълнението си, но ги приемам като опит.

Как се работи в екип с Наталия и другите – опишете процеса и усещането?

Работата с Наталия е удоволствие, магия, красота. За мен тя е изключителен човек, прекрасен професионалист, човек с който се работи с лекота. Тя знае какво  и как да го направи. Дори не съм си представяла, че човек е възможно така да изгради себе си, по начин много близък до моя идеал за съвършенство. Има нещо, по което си приличаме с нея, но все още не съм успяла да го формулирам. Тя освен, че ни нахъса в началото, успя да ни сплоти, да сближи абсолютно непознати, коренно различни хора, успя да ни смири, да разтвори егото ни. Вдъхнови ни с прекрасните си текстове. Колкото и да кажа за нея – все ще ми се струва, че е недостатъчно. Щастлива съм, че съдбата ме срещна с нея и всички от екипа.

Ако трябва да избирате за себе си – кино или театър?

Театър съм играла и знам какво е, в киното все още не, но след като се отказах от плейбек театъра и дойдох в киното, в този момент предпочитам киното. Дори не знам точно защо, просто усещане и детска мечта.

Какво сценични предизвикателство бихте приели в бъдеще?

Тъй като нямам опит, за мен всяка роля ще е предизвикателство. Ще вложа цялото си старание да вникна и да се слея  с персонажа. Винаги са ми били интересни лошите герои във филмите и това ще бъде голямо предизвикателство за мен. Всъщност, готова съм да  изиграя  всяка роля и да дам всичко от себе си за да я направя незабравима.  Няма значение каква роля ще играя, важно е да я направя с дълбочина и да успея да докосна зрителя. От живота знам, че Бог си знае работата и това което е мое  ме чака, така че и сега ще бъде така.