София Вергил Кънчева е на 10 години и е родена в град Плевен, ученичка е в Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков” с профил класическа китара с преподавател – Николай Михайлов. Освен пред камера, София обича да е на сцена, затова ходи и на балет към читалище „Съгласие”, с хореограф Маня Николова. Участва в много балетни спектакли. Срещата й с Кино академия за таланти и започва, когато майка и я записва на кастинг и ето че вече едва 10-годишна София Кънчева е поканена да се снима в роли за два филма.

Как започна твоята история с киното и с школата на Кино академия за таланти, как научи за тях?

София Кънчева:Мама видяла пост в социалните мрежи и пратила моя снимка, след известно време се обадили да отида на кастинг в София. Беше в хотел Москва, имаше много хора и чакахме цял ден, за да дойде моят ред, като мама искаше да си тръгнем, но аз отказах. Беше много вълнуващо.

Последва още един кастинг, на който вече беше и Нати (Наталия Дукова), а след това Стоян Стоянов убедил родителите ми, че имам талант и би било хубаво да продължа в школата „Академия за таланти”. Ходихме всяка неделя до София, а аз обожавах часовете прекарани с Нати и Цвятко (Цвятко Ценов). Имахме интересни задачи, някои ги снимахме и аз все повече харесвах да съм пред камера. Това е кратката версия. /Смее се/

Какво те накара да отидеш на кастинг и какво се случи там?

София Кънчева: По-скоро какво е накарало майка ми. /Смее се/ От съвсем малка постоянно исках да ме снимат как танцувам, как казвам стихотворения, изисквах да ми пляскат, а и всички казваха, че съм много артистична. Постоянно се качвах на сцените, когато ходихме на театър или концерт и исках да видя какво е отзад. /Смее се/

 Така мама ме записала, за да ми мине мерака, но ме запали още повече.

 Разбрах, че си снимала в два филма – в  римейк на „Плашилото“ съвсем наскоро – разкажи повече за филмите и твоите роли в тях?

София Кънчева: И двата филма са студентски задачи на режисьори от НАТФИЗ.

Първият е трилър, заглавието е „Замах”, с режисьор Димана Пъстракова.  Наталия Дукова ме беше препоръчала, а Димана Пъстракова ми даде шанса, за което съм им изключително признателна. Във филма са Биляна Казакова-Угринска и Зафир Раджаб. Снимахме три дни и това бяха най-вълшебните три дни в живота ми!

Преди няколко дни снимах и римейк на сцена от великия филм на Ролан Биков „Чучело” („Плашилото”) с Кристина Орбакайте в ролята на Лена Бесолцева и Юрий Никулин като дядото Николай Николаевич Бесолцев. Мой „дядо” беше артистът от Народния театър Любомир Петкашев, а режисьор Джулия Пъстракова. Безкрайно съм благодарна на Джулия, че ми повери тази роля.

            И в двата филма имах късмета да съм с невероятни актьори, които се отнасяха с мен като с колега, научих много от тях, помагаха ми и нещата се получаваха. Режисьорите също ме водеха, лесно разбирах какво искат от мен и съответно го правех.

Как работи с екипите на късометражните филми ? Кое ти беше най-трудно и кое най-лесно  в процеса на снимките?

София Кънчева: Какво да кажа за екипите, всички са млади, талантливи, отдадени на това, което правят. През цялото време се отнасяха с мен прекрасно, с тях нищо не беше трудно. Само исках да снимам още и още.

Виждаш ли бъдещето си в голямото кино?

София Кънчева: Разбира се, че мечтая за това. Готова съм да работя много, за да го постигна. Ако имам шанс, не бих го изпуснала.

В какви филми, реклами или клипове би искала да участваш?

София Кънчева: Искам ролите във филмите да са интересни, сложни и предизвикателни. В клипове също бих се снимала, защото мога да се запозная с изпълнители, които харесвам и ще е супер. А за реклами не съм мислила… може би зависи от рекламата.

Помогна ли ти в работата пред камерата това, което научи от екипа на Кино академия за таланти – какво е то и как ти помогна?

София Кънчева: Разбира се, че ми помогна. Всичко, което знам и мога е развито благодарение на Нати и Цвятко. Научиха ме как да играя, как да слушам какво се изисква от мен, как да се подготвя, как да изразявам емоциите върху лицето. Наистина съм им много благодарна и много ги обичам. Освен мои преподаватели ги приемам за приятели.

Как би използвала това обучение в реалния живот – как то те вдъхновява?

София Кънчева: Мама често ми казва „София, не играй пред мен!”. При всички други минава, но при нея не, винаги ме хваща. /Смее се/

            Наученото в Кино академия за таланти използвам във всеки един момент – не се притеснявам да говоря пред публика, да заставам пред камера, запомням бързо, независимо дали движения или текст, на сцената на балетния спектакъл „Грамофонът – Приказка в танци”, където участвам, не се притеснявам на сцената, единствено изпитвам приятно вълнение и се забавлявам, а когато пък съм на сцена с китарата мога да дам воля на емоциите си, но и да ги контролирам и пак е прекрасно.

Какво те мотивира да продължиш напред и ще продължаваш ли с актьосртвото?

София Кънчева: Много искам да продължа да играя, да стана актриса, да покажа на родителите ми, че това не е прищявка, а страст. Толкова много хора ми казват, че имам талант, аз също усещам, че е така. Харесва ми да ставам някой друг и това е уникално.