£0.00
Представи се!
Цветелина Пенчева, от Твърдица, до Елена, на 41 години. Балканско чАдо с поглед към морето.
Профил на Цветелина ТУК
Представи образа си във филма!
Mайка, на затворен тийнеджър.
Как се подготви за ролята?
Как се подготвях?!…. Говорих и с тийн и с родители на такива… Да си тийнейджър към днешна дата си е доста объркващо. Още повече объркващо е да имаш родители живяли в два режима на управление.
Помогна ли ти опитът в Кино Академия за Таланти по време на снимачния процес?
Като цяло не само във филма, но и в живота ми помага. Малко не се справих добре в ролята си, тъй като съм и майка на почти същия тип тийнейджър и… някак си като играя себе си и се виждам отстрани ми беше трудно. Трудно да преодолея, че понякога ми се е налагало да правя някакви опити да намеря приятели на моето дете и самата тя се е чувставала неудобно сред нейни връстници, които съм ги карала да се сприятеляват. Към днешна дата обаче, усещам, че опитите ми са били в правилна посока и сега съм търсена от моята тийнейджърка, която иска да ми сподели целия си свят. Трябва в един момент да оставим днешните юноши за известно време, без да ги натискаме, и тогава ще се види промяната.
Какво беше усещането по време на снимките с всички останали хора от екипа?
Самите снимки и процеса бяха много вълнуващи. Имахме предварителни репетиции, на които се справих ок, но на самите снимки, вътрешните ми дерзания и саморежисурата не ми повлияха положително. За щастие Наталия е страхотен режисьор, сценарист и ментор, който наистина ми помогна и продължава да го прави, да изляза от комфорта на себекритикуването си.
Най-готиното нещо по време на снимачния процес?
Най-готиното в процеса на заснемането на филма беше, че целият екип от нашите ментори Наталия, Лазо, София и Калата (не знам какво щеше да е ако и Цвятко беше сред нас… (smiley) ) много ни насърчаваха, подкрепяха и нахъсваха. Останалите от екипа по време на снимки, с които тепърва са запознах, също бяха доста добре въоръжени с търпение и разбиране към нашето (за някои) първо играене (представяне) във филм. Отделно самите колеги от актьорския състав и „децата“, както и някои родители, придружаващи децата, бяха позитивни и подкрепящи.
Смешен спомен от снимачния процес?
хах, най-смешното беше, че една от моите приятелки, с които станахме адски близки (а ние сме 4) и която е малко по-голяма от мен, и въпреки това е луда глава, се притесняваше с кой ще играе – коя/кой ще бъде нейното дете и най-вече кой ще играе в ролята на бащата, с който ще се карат. Тя е от типа „изненадващи кифли“, с любов го казвам, на която й се падна ролята да играе майка „хипи’ със съпруг от същия тип. Аз и другата майка (от актьорския състав и от нашата великолепна четворка) тайно се качихме да гледаме как ще се представи нашата „кифла“ и Нати ни изгони. (smiley) – в добрия смисъл. След това много се смяхме, когато нейната сцена приключи и тя слезе долу на партера, а след определено време нейният „мъж“ се провикна заповеднически от горе „първитя етаж на хотела, в който снимахме) …- Жена ми… веднага горе… 
. А четвъртата девойка от нас, играе в друг филм и нейната роля е директорка на училище. Така че на нас си ни е готино, когато се събираме и да се шегуваме помежду си, че сме на родителска с директорката. Това е, което мога да споделя. Това го пиша под формата на интервю, но е изцяло лично, силно и прекрасно преживяване.
