Представи се както ти се иска и от колко време преподаваш в академията, през какво мина- с учениците и със себе си?
Лазар Панев, актьор, преподавам от близо 4 години ( може би, не съм сигурен ). Това предизвикателство започна с доста притеснения от моя страна, тъй като не се чувствах сигурен, че мога да нарека себе си преподавател. По време на пътя, който извървях рамо до рамо с другите преподаватели и мои ментори в това начинание, осъзнах, че да бъдеш преподавател е като да бъдеш родител- няма подходящ момент и никога не си готов! Безкрайно съм благодарен на хората, които са били до мен и продължават да са, както и на хората, които са ми дали възможност и са повярвали в мен! Старая се първо да възпитам вкус и отдаденост в учениците. Да подчинят живота си на това, да наблюдават детайлите в света около тях. Да се стараят да бъдат по-емоционални и да не се притесняват от това. С дигитализацията и напредването на технологиите, хората все повече започват да подтискат емоциите си. Наблюдава се все повече така наречената диагноза “бърнаут”. Прегаряне на “Аз”-а и все повече стремеж към един и същ модел. Губим идентичността си, а това за мен е смърт приживе. Към това се стремя с учениците си-да запазя и да доизградя идентичността им. Да я изкарам на показ. Да я направя тяхното най-силно оръжие. За себе си се стремя към абсолютно същото.
Повече за Лазар ТУК
Представи образа си в Сторита- харесваш ли го, доколко ти е близък?
Образа ми в “Сторита” е доста близък до мен, а и като актьор съм се опитал да го доближа до себе си още повече. Имаме доста сходни черти на характера и това направи подготовката ми доста по-лесна. Дали ще бъде интересен на зрителите, скоро ще разберем .
Дали харесвам образа е доста сложен въпрос. Да бъдеш или да не бъдеш? Дали харесваш себе си или не? Ако харесваш себе си изключително много е симптом на нарцисизъм, ако не харесваш себе си е проблем на ниското самочувствие, което е породено от травма. За мен истината е в баланса. Харесвам тази негова черта, или по-скоро качество, на наблюдател. Аз в живота съм голям наблюдател и обичам да съм такъв. Да анализирам, да забелязвам детайла. Ще се повторя като кажа, че образа е доста близо до мен и подготовката ми не беше изключително сложна. Разговорите с Наталия Дукова, която е режисьор на филма, ми бяха напълно достатъчни, тъй като за 4 години работа комуникацията ни е както се казва “с половин дума”. Много е приятно, когато имаш такъв човек за режисьор и колега. Още по приятно е, когато имате и страхотно приятелство. Приятелството е много важна част от моята работа.
Ти самият си участвал във възникването на идеята за филма- как стана? Реализацията покри ли се с очакванията?
Идеята за филма се роди от една, така наречена “водена импровизация”, която направихме с една от групите в София. Искахме да създадем пиеса специално за тях, като си представяхме нещо в стила на Стивън Кинг и по-специално романът му “Институтът”. Започна много на шега, но се получиха интересни неща и въображението свърши останалата работа. Наталия успя да я напише за по-малко от 48часа. Тръгна с идеята да е пиеса, но след това се появи вариантът за екранизация. Реализацията беше много интересен процес, в който аз освен като актьор, се включих и като втори асистент режисьор. Не съм заемал такава длъжност до момента и това беше предизвикателно, много градивно и интересно за мен.
Кое беше важното в процеса? Плюс или минус е това, че актьорите са ти ученици?
Със сигурност, това че актьорите са наши ученици беше плюс. Вече изградената лесна комуникация и доверието, както от наша, така и от тяхна страна, помогна много в процеса. Постигнахме нещо много важно за мен. За да обичаш продукта, трябва да обичаш процеса. За мен това е от изключително значение. Изкуството се прави с любов. Ние вложихме много в този продукт. Вече зрителя ще прецени как сме се справили.
Какво ще запомниш от снимачния период?
Има много моменти, които ще запомня. Беше и екстремно, и забавно, имаше и напрежение в някои моменти. Определено най-запомнящият се персонаж от екипа за мен ще си остане малката Габи, която е едва на 6 години, но ни изуми с енергията си, с отдадеността си и с искрените си и наивни реакции, които много често предизвикваха широки усмивки и смях. Както и въображаемият мобилен телефон, който не изпускаше от поглед и носеше постоянно със себе си. Снимаше се с него, говореше, дори му изключваше звука. За такова актьорско превъплащение и безкрайно въображение говоря. Когато видиш това в дете на 6 години се чувстваш прекрасно и намираш смисъл в това, което правиш!
Какво послание искаш да излезе от твоето участие? За кого е Story-та?
Посланието, което е заложено в “Story-та” е както различно за всеки, така и много общо. Има реплика на моят персонаж, която за мен е точното послание – “Да се погледнем отстрани, да изгубим всичко, което не харесваме, да се поставим в изолирана среда, където да помислим”- за мен това е важно за всеки един човек- да можем да си дадем сметка, да ценим нещата, които имаме, преди да сме ги изгубили. Да обичаме истински, по детски дори. Това прави и филма подходящ за всеки, без ограничения!
